1 Macc 12

1К ато видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните;

2 и до спартанците и в други места прати писма за същото.

3 Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: „първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди“.

4 И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.

5 Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:

6 „първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци – поздрав.

7 Преди много време още Дарий (Арей) , който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.

8 Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.

9 Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, –

10 решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.

11 Ние непрестанно във всяко време – както в празници, тъй и в другите установени дни – си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.

12 Ние се радваме за вашата слава;

13 нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.

14 Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,

15 защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.

16 Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.

17 Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство.

18 И вие добре ще направите да ни отговорите на тях“.

19 Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей) :

20 „Спартанският цар до първосвещеник Ония – поздрав.

21 Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.

22 Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.

23 Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това“.

24 Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,

25 и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.

26 Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.

27 Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.

28 Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.

29 Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.

30 И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.

31 Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведен, разби ги и взе плячката им.

32 После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.

33 А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя,

34 защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, – и тури там стража, за да я пази.

35 Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,

36 да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града – тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.

37 Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.

38 А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.

39 В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,

40 но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.

41 Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.

42 Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка,

43 и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.

44 После каза на Ионатана: „защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?

45 Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук“.

46 Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;

47 със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.

48 Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.

49 Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.

50 Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.

51 Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,

52 а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.

53 Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: „сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет“.